Лодкарят си седи спокойно до веслата
монета от роднина услужлив
ще наруши за малко самотата
да возиш мъртви, ти дали си жив
Послушно сяда в лодката душата
загледана във черната река
вълни катранени се гонят в мрачината
оттласква лодката силна ръка
Къде отива да срещне съдбата
на кой да каже молитва и зов
все по-нататък тегли реката
към свят без мъки, но и без любов.
Заспивай рано, залязвай пред прага
на невидян от живите свят
от тука само напред ще избягаш
но няма да се завърнеш назад