Самотата оставя клеймото с горещите клещи - 
стари спомени като изхвърлени вещи.
Гладко бъдеще - между стените алея,
само твоя е, дал си откуп за нея.
Вятърът озаптен съска нейде далече,
само завет е, ти не тръгна ли вече?
Лъснал е и миражът асфалтен в зелено
няма опция за светлината червена.
На офертата сложил си подписа в синьо
и отпиваш надеждата като старо вино.
Като номер на звяра винетката свети,
непоискани дарове пълнят ръцете...
Зад гърба пада тихо и силно стената,
или тръгваш напред, или...пак ще ти вземат душата.
Ще живееш, ювиги, дори повече от сто години.
Изгореното с времето и то ще премине.
Прегорял, закален над очите на всички ще гледаш
и ще виждаш единствено пътя на твойта победа.
Касовата бележка по него ще се търкаля,
идеалната му хармония мъничко ще разваля.
Смело стъпил ще минеш кръга - мироздание цяло,
а победата е среща с твойто начало.
Но сега загреби от богатствата с вкус на пластмаса,
но ще кажат, че пиеш амброзия в златната чаша,
че воювал си смело, че мечът не бил бутафорен,
кой ще знае, че пътят нарочно за теб бе отворен.
Тръгвай вече, да, всяка съдба е по своему тежка,
следвай пътя по малката касова бяла бележка.
26.03.2009