В ъгъла на мойто огледало
дето някой е покрил със бяло
колко беше - няколкото грама
от олекналото вече тяло
друга разлика, тъй казват - няма

Пречи ми платното да се върна
пречи ми - едно лице да зърна
а не бива, да това го зная
затова се крия без да го прегърна
който видя, идвал му бил края

А не искам да потеглям още
и на заем искам още нощи
а не става, кой ли така дава
че отвъд няма обратна поща
и посоката една остава

Ще се върна някъде където
ражда се във тоя миг детето
силата на нов път да призная
след 40 дни и нощи под небето
за да чакам пак да дойде края