В ъгъла на мойто огледало
дето някой е покрил със бяло
колко беше - няколкото грама

В тунела политам несмело
от болката освободена
живот - неприключено дело

Лодкарят си седи спокойно до веслата
монета от роднина услужлив
ще наруши за малко самотата

Тя ме чака, без някаква черна прокоба
тихо в ъгъла седнала в мрака
някой ден всички нас ще ни води във гроба

Има ли брод към отвъдния свят
някой дали ще го знае
има ли някой се върнал назад