Тя ме чака, без някаква черна прокоба
тихо в ъгъла седнала в мрака
някой ден всички нас ще ни води във гроба
теб и мен, някой ден тя ни чака

Аз не знам дали тя е млада девица
в ореол светлина и в бели одежди
или страшна с косата старица
изпод черна качулка - няма надежда

Дали ужас изпитваме или желаем
или никога не мислим за края
дали вечен живот в небесата мечтаем
или чакаме кротко ада и рая

Тя ще дойде, без никого да попита
ще примами навънка душата
после двете в простора отвъд ще политнат
ще оставят миналото на земята